ФОНДАЦИЯ "БОРБА С РАКА"

Рак на белия дроб

Какво трябва да знаем за рака на белия дроб?

Разпространение и профилактика

Ракът на белия дроб е най-разпространеното злокачествено новообразувание при мъжете в световен мащаб и едно от най-честите заболявания при жените. Годишно от рак на белия дроб в България заболяват над 3500 души и почти толкова умират. Най-засегнато е населението над 60 години, но има тенденция за по-бързо нарастване на заболяемостта във възрастта 35-64 години.

Опитът на страните от Запада Европа и Америка показва, че най-добрият начин да предотвратим или ограничим заболяването е разработването и ефективното действие на национална програма за борба с тютюнопушенето.

Устройство и функция на белия дроб

Белият дроб представлява чифтен орган, изграден от еластична пореста тъкан. Той е част от дихателната система и е разположен в гръдната кухина. Двата бели дроба са разделени помежду си от медиастинума - област, в която се намират сърцето, трахеята, хранопровода и множество лимфни възли. Всеки бял дроб има отделни части, наречени лобове. Десният бял дроб има три лоба, а левият - два. Когато вдишваме, въздухът навлиза в нашето тяло през носа или устата, след това преминава през ларинкса и трахеята и попада в белите дробове през левия и десен главни бронхи. В белите дробове главните бронхи се разделят на по-малки бронхи , на още по-малки бронхиоли, които завършват с тънки разширения, наречени алвеоли. Белите дробове доставят кислород на тялото, когато вдишваме и изхвърлят от него въглероден двуокис, когато издишваме.

Какво представлява ракът?

Ракът е група от над 100 различни заболявания. Появява се, когато нормалните клетки се променят и размножават без контрол или някакъв ред и образуват туморна маса. Туморите могат да бъдат доброкачествени и злокачествени. Злокачествените се наричат рак. Обикновено, туморът започва като малко образувание без оплаквания. Трябва да минат няколко години, докато той се установи при преглед или предизвика определени оплаквания. Някои тумори нарастват и се развиват по-бързо от други. Разпространението на рака става по кръвен и лимфен път. По този начин, раковите клетки попадат в други места на тялото и там се развиват като нови тумори, наречени метастази.

Ракът на белия дроб се разпространява в лимфните възли или съседни тъкани в гръдния кош (включително и другия бял дроб). Той метастазира и в други органи на тялото, като кости, мозък или черен дроб.

Какви са причините за поява на рак на белия дроб?

Най-честата причина за рак на белия дроб е тютюнопушенето. Цигареният дим съдържа много канцерогени - вредни субстанции, които променят клетките. С времето тези променени клетки се израждат в ракови.

По безспорен начин е установено, че ако хората не пушат, хиляди живота годишно могат да бъдат спасени. Ето защо, Световната здравна организация предприема строги мерки против тютюнопушенето във всички страни по света.

Тютюнопушенето е най-важната, но не и единствена причина за рак на белия дроб. Пасивното тютюнопушене (работа или съжителство в стая, където се пуши) също увеличава риска от заболяване при непушачи.

Въздействието (експозицията) на някои канцерогени на работното място като йонизираща радиация, радон, азбест и др., също повишават риска от рак на белия дроб. Рискът се увеличава значително, ако работниците са пушачи. Трябва стриктно да се спазват правилата за безопасна работа, за да се намали този риск.

Видове рак на белия дроб

Ракът на белия дроб се разделя на два основи хистологични вида - недребноклетьчен и дребноклетъчен. Туморните клетки на всеки един от тях се размножават и разпространяват по различен начин, което определя лечението. Недребноклетъчният рак е по-разпространен от дребноклетъчния . Той бива три вида, в зависимост от клетките, които го изграждат. Плоскоклетъчният (епидермоиден), е най-честият вид при мъжете, започва своето развитие по-често в бронхите. Аденокарциномът най-често засяга периферията на белия дроб и е по-разпространен при жените или при хора, които никога не са пушили. Едроклетьчният карцином е група от различни видове , които имат големи клетки и засягат по-често периферните части на белия дроб.

Дребноклетьчният карцином е изграден от специфични клетки, наречени тип "овесено зърно", расте сравнително бързо и бързо се разпространява в другите органи или тъкани.

Симптоми на заболяването

Първоначално, ракът на белия дроб протича без-симптомно и се открива случайно при рентгеново изследване. Най-честите симптоми на заболяването са кашлица, бодежи или постоянна болка в гърдите, хрипове, дрезгав глас, задух, чести пневмонии или бронхити, кръвохрак или кървави жилки в храчката.

Освен това, заболяването може да протече с някои симптоми, които не са характерни само за рак на белия дроб като умора, отпадналост, загуба на апетит и тегло. Ако заболяването е засегнало и други органи може да се появи главоболие, болка, костни фрактури и др.

Не забравяйте, че само опитен специалист може да прецени дали симптомите са в резултат на раково заболяване или се дължат на друга причина.

Диагностициране на белодробния карцином

За да се установи причината за описаните симптоми лекарят ще Ви попита за наличието на раково заболяване във Вашето семейство, тютюнопушене и професионален маршрут. Ще Ви прегледа и ще Ви назначи рентгенова снимка. Белият дроб може да се изследва и с други визуални методи като компютьр-томограф (КТ), при който се прави серия от рентгенови снимки с помощта на компютър.

Изследването под микроскоп на клетки от белия дроб представлява по-сигурен начин за установяване на раковия процес. Наличието на злокачествени клетки може да се открие в храчка или в материал, взет от белия дроб с помощта на биопсия. При това изследване се прилага една от следните техники:

Съществуват и други специални техники за диагностициране на заболяването. Те допринасят за изясняване разпространението на раковия процес, а именно:медиастиноскопия, изследване с радиоизотопи, ядрено-магнитен резонанс и др. При съмнение за метастази материал за изследване под микроскоп (биопсия) може да се вземе от лимфен възел, черен дроб или друг засегнат орган.

Методи на лечение

Терапевтичното поведение при рак на белия дроб е комплексно и се определя от екип специалисти. При съставяне на лечебния план се взимат под внимание много фактори, включително вида на раковите клетки, размера и локализацията на тумора, разпространение на заболяването (стадия). Отчита се възрастта на пациента, миналите заболявания и общото здравословно състояние. Обичайните методи на лечение са хирургия, лъчетерапия и химиотерапия, които могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация. Хирургичният метод цели оперативно отстраняване на тумора, когато това е възможно. Ако заболяването е локализирано и се отстранява само малка част от белия дроб операцията се нарича сегментна резекция. При премахване на засегнат лоб се прави лобектомия, а при отстраняване на десния или левия бял дроб - пулмонектомия. Лъчетерапията използва високо-енергийни източници на лъчение, които умъртвяват раковите клетки и спират по-нататъшното им развитие и размножаване. Тя се прилага локално и въздейства само на третираната област Лъчетерапията се провежда на лечебни сеанси в специализирани отделения или клиники. При химиотерапия лечението се провежда с лекарства, наречени цитостатици, които се вкарват в организма и се разнасят по кръвния поток. Така, те достигат до всяка част на тялото и затова този лечебен метод се нарича системен. Химиотерапията се провежда на цикли - лечебен период последван от период за възстановяване и т.н.

При недребноклетъчен рак на белия дроб основният метод на лечение е хирургичния. Когато е невъзможно да се проведе оперативно лечение и при наличието на големи туморни маси се прилага лъчетерапия. Тя е обичаен метод за болни, при които заболяването е разпространено. Някои пациенти минават и на хирургично лечение и на лъчетерапия, а други и на химиотерапия. Когато заболяването е много разпространено (генерализирано) се прилага такъв метод, който облекчава болката или намалява другите симптоми. При дребноклетьчния карцином, много често, в момента на поставяне на диагнозата заболяването вече се е разпространило в далечни части на тялото. В този случай, за да се въздейства върху всички ракови клетки, лекарите най-често прилагат химиотерапия. Обикновено, се включва комбинация от две или повече лекарства.

Много е трудно ефекта от противотуморното лечение да се ограничи само до засегнатите клетки. Често, в хода на лечението, се засягат и здрави тъкани и органи, което води до появата на нежелани странични ефекти. Те зависят от вида, дозата и продължителността на лечението, така че, независимо кой терапевтичен подход се избира от специалистите, винаги се цели свеждането до минимум и на страничните ефекти.

Повечето хора с раково заболяване искат да знаят повече за него и за възможните избори на поведение. По този начин, те активно участват в диагностично-лечебния процес и при взимането на решения, свързани със заболяването. Вашият лекуващ лекар най-добре ще отговори на поставените от Вас въпроси - колко е разпространено заболяването, с какви методи ще се лекува, колко успешни ще бъдат те и др. Лекарят-онколог може да Ви запознае с възможностите за участие в научни проучвания с нови лекарствени средства, наречени клинични изпитвания.

Повече информация, компетентна помощ и лечение може да получите в специализираните лечебни заведения в страната.

Доц. Здравка Валерианова
Български национален раков регистър